Поръчка по тел.: 0899 299 067, 0878 940 155
Безплатна доставка при покупка над 120 лв. (до офис на Спиди/Еконт)

Не се бойте, че ще разглезите детето си

Не се бойте, че ще разглезите детето си

Как си представяме родителството? Като период, изпълнен с емоции и предизвикателства, който със сигурност не е безоблачен. По-неопитните често се колебаят кое е добро за възпитанието на детето. Истината е, че универсална рецепта няма. Като хора, всички допускаме грешки, но важното е да продължаваме напред и да се стремим да дадем най-доброто от себе си в отглеждането на най-ценното – нашите деца.

Страхът от разглезване – основателен или не?

Много родители се страхуват, че с прекомерна грижа ще разглезят детето си още от най-ранна бебешка възраст. Съществува мита, че ако откликваме непрестанно на бебешкия плач, детето ще започне да ни манипулира и така ще се провалим като родители. Истината е, че това не е вярно, споделят психолози. Доказано е, че отказвайки утеха на плачещото бебе, ние го приучаваме да се съмнява в света, който го заобикаля. Нещо повече, така посяваме семето на съмнението и ниската самооценка от най-ранна възраст.

Ако откликвате с обич и загриженост, то ще ви се довери и ще разбере, че светът около него не е страшен. Ще знае, че там някъде има човек, на когото може да разчита. По-късно този механизъм се отразява и върху начина на споделяне на емоциите.

Психолозите по детско развитие споделят, че най-ранното възприятие на бебето е от ключово значение за израстването му като личност. С други думи, не трябва да чакаме то да стане на 1-2-3 години, за да започнем да го възпитаваме, защото то вече ще е поело своя път.

Истината е, че да си родител е трудна задача, която е с ненормирано работно време. Изискват се жертви, компромиси, много търпение, безкрайна обич и разбиране, както и прошка към себе си за това, което сме сбъркали.

В следващите редове ще споделим с вас някои важни неща, свързани с детското емоционално развитие.

Разликата между обич и разглезване

Кога едно дете е разглезено? Много просто. Когато му даваме всичко на секундата. Да, обаче, ще кажете, нали откликваме на всеки плач и това не е разглезване. Точно така. Емоционалната реакция към детския плач осигурява грижа и доверие, но тя не на всяка цена откликва на потребността, която детето задава. Какво имаме предвид?

Когато забраните на вашето дете да яде шоколадови бонбони преди вечеря, то започва да се тръшка. Няма да го направите разглезено, ако го прегърнете и утешите с думите: „Да, знам, че е тежко, че не може да хапваш бонбони, но няма как. Шоколадът е вреден и не може да се яде преди вечеря.“ По този начин вие откликвате на емоцията, давате сигурност и това не пречи да поставите граници. Запомнете, че можем да сме строги, без да сме емоционално студени и дистанцирани.

Как да му дадем възможност за избор?

Много родители се притесняват, че не успяват да научат децата си да правят самостоятелен избор от ранна възраст. Страхът често е породен от това как реагираме, когато искаме да приучим детето на безопасност. Представете си ситуация, в която то пипа в контакта, а вие издавате звук или реплика, която му напомня, че това е опасно.

В детската психология има много примери за това как да приучим децата на правят избор. Например, винаги можете да дадете право на избор между две храни. Не повече от две. Същото важи и при избора на детски играчки. Подберете две-три, сложете ги пред детето и го подканете с думите: „Хайде сега, избери си с коя играчка искаш да играеш.“ Така стимулирате вземането на решение от най-ранна възраст. Също така може да инициирате подредба на играчки, с които вече не се играе. Кажете му „Хайде сега да отделим 2 бебешки играчки, които ще приберем, защото вече не играеш с тях. Кои искаш да бъдат?“.

Правете разлика между поведението и човека

Хора сме. Често допускаме емоциите да повлияят на нашето поведение, а това се отразява върху детското възприятие. На всеки се е случвало да се развика, да не откликне на детето си и т.н. Това не ни прави лоши родители. Просто понякога всеки има лоши моменти. Те трябва да ни мотивират да ставаме все по-добри. Какво можем да направим в тази посока?

Старайте се да правите разлика между поведението на детето, когато сгреши и самото дете като личност. Например, то може да сбърка, да направи нещо лошо, но това действие не го прави лошо като човек. Детето винаги е прекрасно, добро, но понякога поведението му е неправилно. Говорете му така, че да го разбирате, защото само по този начин то ще расте уверено и обичано.

Да си родител е трудно, но е най-прекрасното нещо, което може да се случи на всеки човек. Не спирайте да се развивате и не бъдете твърде строги към себе си. Вашето дете ще ви обича, дори когато грешите, защото вие сте неговият свят.

Зарадвайте вашето малко чудо с интересни детски книжки и образователни играчки от нашия сайт.